КМЕТОВЕ НА НЕСЕБЪР СЛЕД 1878 г.

Малкият черноморски град Несебър, който ЮНЕСКО е признал за част от световното богатство, е вече позната за света туристическа дестинация, която съчетава необичайни природни дадености с богато историческо, археологическо и архитектурно наследство. Но
парадоксално, днес древното му битие е като че ли по-познато и близко, отколкото съвременната му история. Желанието за попълване на липсващата памет за неотдавнашното минало обяснява написването на тази книга.
„Кметове на Несебър след 1878“ връща читателя към близкия исторически период – към 140-годишното следосвобожденско развитие на Месемврия/Несебър до днес, изследвано през историята на местното управление. Избраният ъгъл на биографично представяне на кметовете на Несебър позволява да се проследи развитието на града за почти век и половина – от малко рибарско селище до значимо съвременно общинско и градско средище с ясно очертан международен курортен, туристически и културен профил.
В първата част на изследването е представено най-общо съвременното формиране и трансформиране на управленските институции на града и общината, разгледани във връзката им с актуалните политически условия и в перипетиите на осъществяваните планове – за благоустройство, стопански дейности, образование, култура и т.н. Втората част систематизира имената на кметове и председатели на Несебър и общината, като представя хронологично подреден опис на издирените личности и известните днес данни за времето на тяхното управление.
Описът откроява няколко от тях: най-дълго управлявалия общината Васил Киров (13 години), заемалия над 10 години поста Пеньо Апостолов и настоящия кмет на Несебър Николай Димитров с трите му последователни мандата след 2007 г.
Третата – най-обемна и същностна част, съдържа очерци, в които биографично са представени кметовете/председателите на общината.
В текстовете са търсени не само приносите им за едно или друго обществено дело за града, но са отбелязвани и техните индивидуални организационни, професионални и човешки качества. В последната част е направен опит за систематизиране на различни по характер, но важни за града и жителите му обществени и практически събития, които предлагат още една гледна точка, още една перспектива за осмисляне на значението на кметската фигура за града. През този период 47 личности са заемали длъжността кмет или председател на несебърската община, представени в хронологична последователност в рамките на 54 мандата. Биографичната информация за тях е извлечена от документи в централни и местни архиви или от периодични издания, но също в активна дългогодишна кореспонденция и срещи с техните наследници, както и с живите кметове на града. Събраната мемоарна документация наброява повече от 50 папки. Издирени са 29 автентични портрета на кметове и са подбрани повече от 60 оригинални илюстрации, между които стари карти, гравюри, документи, фотографии от обществени събития, лични и семейни фотографии и др., много от които се публикуват за първи път.
Натрупването на значителна по обем и съдържание документация е позволило в книгата да бъдат поне частично осветлени и някои по-общи исторически въпроси, които в националната книжнина са все още недостатъчно осветлени или са отразявани периферно. Такива са например въпросите за механиката на стопанското препрофилиране на Несебър (и други черноморски градове) от рибарски в курортни центрове; за трудната урбанизация и късното благоустрояване на малките български градове през първата половина на ХХ век; за фактическата социална, културна и стопанска интеграция на българските бежанци от Македония, Беломорието, Тракия и Добруджа след войните от началото на миналия век; за начините и формите, в които през втората половина на ХХ век са осъществявани социалистическото управление, планиране, подбор на кадри, жилищно строителство и т.н.
Включените в книгата 33 документални очерка за кметовете и председателите на Несебър (Месемврия) са четиво, което ще бъде интересно за историци и журналисти, за туристи и гости, свързани с града.
Но книгата ще бъде най-интересна и полезна за несебърлии, които търсят да опознаят многопластовото минало на своя град или искат да си обяснят славата му. Те трябва да помнят, че неговият привлекателен днешен образ не се гради само върху пластовете на древността, пясъчните дюни и морската шир. В Несебър са вградени и дългогодишните усилия на кметовете му, също както мечтите и обществено полезният труд на неговите жители.

Text Box:  КЛЯНТИС /КЛИЯНТИ/ КЛЕАНТИ КОМНИНОС
Първи кмет на Месемврия
след Освобождението 1878 г.

Първият кмет на Месемврия след 1878 г. е Клянтис/Клиянти/Клеанти Комнинос. Смята се, че до края на века е избиран няколко пъти. Възможно е големият му авторитет да произтича от далечен произход, свързан с императорската династия на Комнините и породените от това надежди.
Има откъслечни сведения, че при тези сложни и трудни за Месемврия условия Клянтис Комнинос кметува няколко пъти. От Алманаха на Княжество България става ясно, че през 1894 г. Комнинос отново е кмет, а негов помощник е Скули Анестиади, секретар – Христо Керин. Членове на Общинския съвет са: Зафир Затиади, Димитри Давидопулос,
Александрос Мустакидис, Матея Теодоров, Георги Бедаведжи, Леонида Дамаски, Дхилея Йоану, Анастас К. Янев, Теодоси Мерджан, а Георги Йоанидис е градски бирник.

 

 

 

Text Box:  ПЕНЬО АНГЕЛОВ ПОПОВ
Кмет на Месемврия в края на XIX век

Пеньо Ангелов Попов е роден на 23 февруари 1863 г. в с. Орман (Горица), Поморийско. Учи в Сливенската мъжка гимназия. Работи като адвокатски писар в Месемврия при помощник-адвоката Стоян Възвъзов. Авторитетен гражданин и общественик. Участва активно в създаването на първото българско начално училище в Месемврия.
По неуточнени със сигурност сведения Пеньо Ангелов Попов е кмет на Месемврия в края на XIX век. Тогава там живеят 1573 гърци, 214 българи, 88 турци и 22 цигани. Има две гръцки и две български училища, в едното от които П. Ангелов е председател на училищното настоятелство.
По време на вълненията през юли 1906 г. съдейства за опазването на Месемврия от опожаряване и спомага за мирното разрешаване на възникналите междуетнически проблеми.
През 1909 г. Пеньо Попов е застрахователен агент на дружество „Балкан“, а през 1924 – 1925 г. търгува с книжарски стоки.

 

 

Text Box:  ДОБРИ САВОВ (Даскала)
Кмет на Месемврия в края на XIX век

Добри Савов (даскала) е роден в с. Градец, Котленско през 1858 г. През 1880 г. младият родолюбец се заселва в Месемврия и се заема с организирането на българско училище. Даскал Добри Савов е пионер на закъснялото българско възраждане в малкия черноморски градец.
До края на живота си учителствува в Месемврия, Кошарица и други селища. Там използва авторитета си, за да убеди българите в необходимостта от построяване на ново училище в Месемврия – негова отколешна мечта. Организира акции за събиране на средства за бъдещото училище, което е построено през 1893 г.

 

 

 

 

 

ЯНАКО НИКОЛОВ ЯНУЛОВ
Кмет на Месемврия през 1906 г.
и от 4 януари 1911 г. до 4 юни 1911 г.

 Янако Николов Янулов е роден в Месемврия през 1874 г. Учи основно училище в родния град. По занятие е лозар – красив, богат и любознателен. На младини е най-личният ерген на Месемврия. Често пътува до Виена и Атина. По-късно се жени за Зоица Янакова.
Янако Янулов се ползва с доверие сред съгражданите си и е избран за кмет през 1906 г. През юли 1906 г. по време на избухналите вълнения, когато е опожарена гръцката махала на Анхиало, надвисва опасност и за Месемврия. Гражданите се въоръжават, събират се на площада и дежурят денонощно.
Разбирайки, че към Месемврия е тръгнал въоръжен отряд, Янако Янулов нарежда всички да се приберат по домовете си, за да не провокират конфликт.
Кметът посреща отряда, разговаря с четниците и намира мирен изход. Разговорите продължават в храма „Св. Стефан“. Постига се решение в него да се служи на български, а в „Св. Богородица“ – на гръцки език.
В оскъдните архиви, запазени от този период, има сведение, че през 1911 г. Янако Янулов отново е кмет на Месемврия до 4 юни 1911 г. , когато е наследен от Димитър Савлакиев.
Особени грижи полага за благоустрояването на града и за бедните му граждани.
През 1918 г. в Месемврия настъпва глад. Царевичният хляб не стига. Жените на изпратените на фронта войници излизат на площада и скандират „искаме хляб“. На площада е и Янако Янулов. Притеснен, наблюдава драматичната карти на, съчувства на жените, без да може да помогне. Прибира се вкъщи и от преживяната мъка и тревога умира.
Девет дни след смъртта му се ражда син. Наречен е на неговото име – Янако.

 

 

Девет месемврийски кметове поемат тежестта на военните и следвоенните години. Периодът на двете балкански войни слага тежък отпечатък върху цялата Поморийска околия, към която спада и Месемврийската градска община. От 1910 до 1924 г. осем кметове поемат тежестите по подготовката и последиците за Месемврия от войните, определяни като „национална катастрофа“. Това са: Константинос Д. Маргариди – Кмет на Месемврия, 1910 г.; Янако Николов Янулов – Кмет на Месемврия от 4 януари 1911 г. до 4 юни 1911 г.; Димитър Савлакиев – Кмет на Месемврия от 4 юни 1911 г. до 8 юни 1914 г., Георги Иванов Куртевич – Кмет на Месемврия от 8 юни 1914 г. до м. декември 1917; Атанас Кирязов Петров – Кмет на Месемврия от 5 януари 1918 г. до 30 март 1919 г.; Георги Иванов Рашков – Председател на Тричленната комисия – Месемврия от 30 март 1919 г. до 20 януари 1920 г.; Димитър Савлакиев – Кмет на Месемврия от 20 януари 1920 г. до 20 март 1922 г. и от 24 март 1922 г. до 30 август 1924 г.; Скули Стефанов – Кмет на Месемврия от 20 март 1922 г. до 16 март 1923 г. и Яни Киландинов – Изпълняващ длъжността Кмет на Месемврия от 2 септември 1924 г. до 5 октомври 1924 г.
Десетилетието на 20-те години е особено драматично за всички българи. Заедно с материалните последици от загубата на войните, в обществената атмосфера нараства усещането за безперспективност и разочарованието от непостигнатите национални идеали. Принудителното разместване на огромни маси от хора по балканските територии се отразява и върху демографията на страната, а прииждащите бежанци чувствително променят познатия вид на селищата, формите на субкултурно общуване и функционирането на обществените институции, като поставят кметовете и общините пред огромни изпитания. Обликът на градове като Анхиало, Василико (Царево), Ахтопол и Месемврия се променя с построените едноетажни „бежански“ къщи.
Последиците от войните се отразяват крайно неблагоприятно върху градското стопанство на селищата по Черноморието. Центърът на околията – Анхиало губи исторически завоюваното си място на вносно-износно пристанище.
Започва възходът на Бургас, който се превръща в голямо българско пристанище. Градовете като Месемврия, които разчитат на традиционни поминъци – риболов, лозарство, търговия – мъчително търсят нови пътища за решаване на старите си проблеми. През тези години писаната история на града претърпява голяма загуба – при пожар в началото на 20-те изгаря почти целият архив на месемврийската община. Изгубени безвъзвратно са писаните сведения за развитието на града и неговата основна институция, както и данните за дейността на лични несебърлии – кметове и членове на Общинския съвет, допринесли за развитието на града.
По време на кметуването на Скули Стефанов – на 20 март 1922 г. умира най-възрастната жена в помнената история на Месемврия през XIX и ХХ век – Елена Манолева, на 108 години.
С нея си отива една цяла епоха, на която тя е била жив свидетел, участник и вероятно разказвач, чието слово също е изгубено за следващите поколения.


ГЕОРГИ ИВАНОВ РАШКОВ
Председател на Тричленна комисия – Месемврия
от 30 март 1919 г. до 20 януари 1920 г.

Георги Иванов Рашков е роден през 1884 г. в Русе. Завършва гимназия в родния си град и икономически науки в Букурещкия университет. Назначен е за началник на митницата в Анхиало, по-късно – и в Месемврия. По убеждения широк социалист, той е избиран за училищен и църковен настоятел. Ползва се с доверие и уважение от съгражданите си.
От 30 март 1919 г. до 20 януари 1920 г. Георги Иванов Рашков е председател на Тричленната общинска комисия.
По-късно, по време на кметския мандат на Марин Маждраков (1926 – 1928), Георги Рашков е избран за общински съветник.
Георги Иванов Рашков умира през октомври 1934 г.

 

 

 
АНАСТАС НИКОЛОВ ЯНУЛОВ
Изпълняващ длъжността Кмет на Месемврия
от 5 октомври 1924 г. до 12 декември 1924 г.

Анастас Николов Янулов е роден на 18 октомври 1881 г. в Месемврия. Учи в основното училище на родния си град. По занятие е търговец. Притежава собствен магазин до Старата митрополия. Търгува с хранителни стоки и риба.
Бие се на фронтовете в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна войнa. За участието си в Първата световна война е отличен с Орден за храброст.
Анастас Янулов е член на „Обществото на кавалерите на Ордена за храброст“ – клон Несебър; през 1938 г. е избран за член на Контролния съвет на Обществото.
От 5 октомври 1924 г. до 12 декември 1924 г. изпълнява длъжността кмет на Месемврия, а от 14 април 1928 г. е член на Тричленната комисия с председател Димитър Занешев.
Умира през 1961 г. в Несебър.

 

 

Text Box:  АТАНАС ХРИСТОВ СТОЕВ
Председател на Тричленната комисия – Месемврия
от 12 декември 1924 до 1925 г.

За председателя на Тричленната комисия на Месемврия Атанас Христов Стоев не бяха намерени сведения в прегледаните архиви и достъпните източници.

 


 

КОСТАДИН СИМЕОНОВ ВЪЛЧАНОВ
Кмет на Месемврия
от 1925 г. до 8 март 1926 г.

Костадин Симеонов Вълчанов е роден през 1888 г. в Бургас. Завършва мъжкото класно училище в родния си град. През 1910 г. е назначен за военен комендант на Месемврия. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. По време на бойни действия е тежко раняван. Сред малкото запазени документи за него има декларация, която пояснява някои от неговите занятия: „...Симеонов Костадин Вълчанов – по занятие кръчмар ...“ Ресторантът му е близо до пристанището на Месемврия. Работи също като председател на параходното дружество „Евдокия“ и като подпредседател на Окръжната реквизиционна комисия. В по-късен период (1938 – 1944) е председател на Контролния съвет на „Обществото на кавалерите на Ордена за храброст“ в Несебър.
Като кмет на Месемврия (1925 – 1926) първостепенна грижа за Костадин Вълчанов и съветниците е оземляването на придошлите бежанци, както и на местните малоимотни
и безимотни жители. Създадена е комисия, която съставя списък с имена на гражданите, които имат право на оземляване.
Държавническото мислене на Костадин Вълчанов проличава най-добре в първите стъпки, които Месемврийската община предприема под негово ръководство за промяна на името на Месемврия с приемливо за българското общество ново име. Във фонда на Карел Шкорпил, съхранен в Научния архив на БАН, е запазено писмо на Месемврийското общинско управление до К. Шкорпил. С писмото месемврийският кмет Костадин Вълчанов моли големия учен „да благоволи бъде полезен със своите знания и съвет – за да може заедно с него да се спрат на най-подходящото име“.
Костадин Вълчанов умира през 1951 г. в Несебър.

 

 

 

МАРИН ПЕТРОВ МАЖДРАКОВ
Кмет на Месемврия
от 8 март 1926 г. до 14 април 1928 г.

Марин Петров Маждраков е роден през 1880 г. във Велико Търново. Завършва гимназия в родния си град. Следва в Юридическия факултет на Софийския университет. През 1906 г. е назначен за околийски пристав в Месемврия. Говори четири езика – турски, гръцки, руски и румънски.
Не се знае кога е избран за помощник-кмет, от 1 янури 1926 г. изпълнява длъжността на кмет, а от 8 март 1926 г. до 14 април 1928 г. е кмет на Месемврия.
Интересен до днес е подходът му за приобщаване на бежанците към управлението на Месемврия. Той намира хора, тясно свързани с проблемите на стотиците бежански семейства, но с организаторски талант, които привлича в администрацията.
Така през 1926 – 1927 г. за помощник-кметове от квотата на българските бежанци са назначени Григор Гугушев и Димо Аянов. Григор Гугушев взема присърце проблемите
на преселниците и горещо отстоява правата им пред общинските власти – при жилищно настаняване, търсене на подходящи за живеене условия, оземляването им и т.н.
В Несебър не забравят големите заслуги в тези трудни времена на монс. Анджело Ронкали – апостолически делегат на Ватикана в България и бъдещ папа Йоан ХХIII за облегчаване на живота на местното население. По негово лично настояване Светият престол дарява на Месемврия през 1926 г. 500 000 лв. за организиране на кухни за децата на бежанците от Одринска Тракия и Егейска Македония. До края на годината са осигурени допълнително още 1 000 000 лв., по-голямата част от които (700 000 лв.)  също са разпределени за Несебър. Всичко това се случва, след като монс. Ронкали научава от в. ”Македония“, че смъртността на новородените и децата в ранна възраст, най-вече децата на бежанци от Тракия и Македония, достига 4 000 деца годишно. За усвояването на първия транш от отпуснатите средства от София са изпратени доброволки, които да контролират изразходването им; при втория транш контролът е предоставен изцяло на кмета.
След 9 септември 1944 г. Марин Маждраков е арестуван, но след намесата на Георги Иванов Христов е освободен.
Марин Петров Маждраков умира през 1962 г. в Несебър.

 

ДИМИТЪР ИВАНОВ ЗАНЕШЕВ
Председател на Тричленната комисия – Месемврия
от 14 април 1928 г. до 25 май 1928 г.

Дългогодишният председател на Македонското братство в Месемврия и активен общественик Димитър Иванов Занешев е роден според едни данни през 1874 г., според други през 1876 г. в град Воден, Солунско. Зрелите му години, неразривно свързани с Несебър, са показателни за включването и приноса на македонските българи в обществено-икономическия живот на България след войните.
Макар краткотрайно, избирането му за общински съветник и за председател на Месемврийската тричленна общинска комисия (от 14 април до 25 май 1928 г.) усилва влиянието на македонските българи в Месемврия, а и в Анхиалско. Заеманите от него длъжности не само допринасят за осъществяването на важни за месемврийския живот дела, но са и признание за полезната му дейност.
Димитър Занешев умира на преклонна възраст през 1962 г. в София, оставяйки трайни следи в историята на освободителното движение, както и светли спомени в паметта на
несебърските граждани. В знак на признателност по предложение на Македонското благотворително братство „Тодор Александров“ една от улиците в Несебър в близост до общината носи неговото име, а в прилежащата градинка е поставена паметна плоча. Освен това името му може да се види в „Енциклопедия на Македония“ – една справедлива оценка за приноса му в освободителните борби на родния край и целокупна България.

 


 

АНТОН АТАНАСОВ ПОПОВ
Кмет на Месемврия (Несебър)
от 25 май 1928 г. до 3 декември 1929 г.
от 12 май 1931 г. до 7 юни 1932 г.
и от м.юни 1934 г. до 20 ноември 1934 г.

 Антон Атанасов Попов е роден през 1884 г. в с. Куфалово, Солунска околия. В Месемврия е познат като Антон Атанасов (фамилното име Попов идва от негов прадядо свещеник).
На 25 май 1928 г. в общинското управление се събират членовете на месемврийския Градски общински съвет, утвърден с определение №78 на Бургаския окръжен съд. Задачата им е да изберат кмет и негов помощник. Присъстват съветниците: Костадин Симеонов, Антон Атанасов, Димо Аянов, Тома Димитров, Вангел Василев, Диньо Дараданов, Димитър Занешев, Григор Петров, Георги Иванов Рашков, Никола Чочолов,
Марин Маждраков и Коста Василев. Съветът е председателстван от най-възрастния съветник – Георги Иванов Рашков. При гласуването Антон Атанасов получава 11 гласа от възможни 12; Димо Иванов Аянов с 8 гласа е избран за помощник-кмет.
Антон Атанасов е оставил в Несебър името на активен и интелигентен гражданин, а местните хора пазят трайно добри спомени за него. Той и съпругата му Вангя са възпитали децата си в родолюбие като българи. С известност се ползва до днес и неговият по-голям син Георги или Гошо Атанасов, изявен активист на младежката организация на ВМРО.
Умира през 1961 г. в Несебър, където е и погребан.

 

 

 

ГРИГОР ХРИСТОВ УЗУНОВ
Председател на Тричленната комисия – Месемврия
от 3 декември 1929 г. до 14 февруари 1930 г.

Григор Христов Узунов днес е познат повече с участието си в революционния кипеж около Илинденско-Преображенското въстание, отколкото с мирния си живот като бежанец и общински деятел в Несебър. Роден е в Долно Куфалово, Солунска околия, в семейството на народния закрилник Христо Узунов.
Пристигайки като бежанец в Месемврия, Григор Узунов се включва в обществения живот на града. Избиран е за член на Управителния съвет на Македонското братство, както и за делегат на Националния комитет на емигрантските организации в България. През периода 1926 – 1928 г. е избиран за общински съветник, оглавявал е комисии по уреждане на важни въпроси от развитието на Месемврия. По време на кметския мандат на Марин Петров Маждраков (8 март 1926 – 14 април 1928 г.) Григор Христов Узунов е член на общинския съвет. Като съветник участва в работата на комисията, която трябва да изработи план за оземляване на бежанците. Григор Узунов предлага лозята да се раздадат на гражданите чрез жребий, за да се избегне недоволството. По негово предложение комисията изпраща телеграма до Главната дирекция за настаняване на бежанците – София, с която я уведомява, че отказва да раздава лозя на бежанците, докато не се уточни кои от семействата ще останат в Месемврия.
От 3 декември 1929 г. до 14 февруари 1930 г. е Председател на Тричленната общинска комисия. През 1949 г. Григор Узунов е член на Постоянната комисия по земеделието и горите.

 

 

 

ТОМА ДИМИТРОВ ХРИСТОВ (Мицангов)
Кмет на Месемврия (Несебър)
от 14 февруари 1930 г. до 12 май 1931 г.
от 7 юни 1932 г. – м. май 1934 г.
и от 6 април 1946 г. до 5 ноември 1947 г.

Тома Димитров Христов е роден през 1885 г. в с. Геркарци, Македония. Основното си образование завършва в родното село. Известно време живее в София, където успява да открие малка тухларна фабрика. През 1924 г. се установява в Месемврия, където отваря магазин за мляко.
Избиран е три пъти за кмет на града (поради липсата на архивни документи за периода 1930 – 1931 и 1932 – 1934 г. е трудно да се възстанови неговата дейност през първите два мандата).
За трети кметски мандат Тома Димитров Христов е избран през 1946 г. на мястото на подалия оставка по здравословни причини Георги Иванов Христов. Дейността му като кмет на Несебър (Месемврия) се развива в няколко направления: благоустрояване, водоснабдяване и курортно дело.
След края на мандата си Тома Христов е управител на общинската фурна.
Умира през 1962 г. в Несебър.

 

 

 

ХРИСТО ИВАНОВ ХАРИЗАНОВ
Председател на Тричленната комисия – Месемврия
от 12 май 1934 г. до м. юни 1934 г.

Христо Иванов Харизанов е роден през 1888 г. в гр. Енидже Вардар, Македония. Баща му е трудолюбив и заможен занаятчия, собственик на шивашка работилница с няколко калфи и чираци.
Завършва Солунската мъжка гимназия. След гимназията остава да живее в Солун, открива манифактурен магазин, оженва се и има три деца. През 1924 г. семейството се преселва в България и се установява в Месемврия, където Харизанов успешно разработва винарска изба, открива и ресторант „Успех“ в центъра на града. Големият му син Григор Харизанов е сред организаторите на стачката на работниците по пресушаване на Месемврийското блато през 1932 г.
От м. май 1934 до юни 1934 г. Христо Иванов Харизанов е Председател на Тричленната общинска комисия – Несебър.
Умира през 1965 г. в Несебър.

В този период кметове на Градското общинско управление – Несебър са: Христо Атанасов Христов, Кмет на Несебър от 20 ноември 1934 г. до 15 юли 1936 г.; Ангел Илиев Икономов, Кмет на Несебър от 15 юли 1936 г. до 24 май 1937 г. и Георги Димитров Касабов, Кмет на Несебър от 24 май 1937 г. до 21 декември 1939 г.
През 1934 г. с Указ за разтурване на Общинските съвети се премахва тяхната изборност. В този акт проличават началните стъпки на оформящия се държавен тоталитаризъм. Ръководството на общината е поето от т.нар. Постоянно присъствие. През същата година в състава на общината влизат селата Тънково, Влас (Св. Влас), Кошарица и Чимос (Ахелой).
Според последвала Наредба-закон назначаването на кметовете става от Министерството на вътрешните работи и народното здраве по предложение на Областния директор.
В Общинското управление, освен кметовете, участват също кметските наместници на населените места, които са причислени към общината. Лесничеят, агрономът, техникът,
ветеринарният доктор, средищният училищен директор и излъчен представител на местните кооперации са включени в съвета по право.
Освен че нарушават конституцията и вече утвърдените демократични традиции за изборност на местните управленски органи, направените законови промени не дават достатъчно удовлетворителни резултати. Поради това, с допълнителна Наредба-закон от 1937 г., изборността на Общинския съвет е възстановена.
През 1938 г. обаче с изменение на Закона за градските общини, в „помощ“ на кмета е намерена друга форма и въведена нова организация за контрол на управленските органи – създават се Засилени общински управи, които решават всички въпроси от административен и стопански характер.

Text Box:  СПАС ЖЕЛЕВ ТОДОРОВ
Кмет на Несебър
от 17 януари 1940 г. до 31 декември 1942 г.

Спас Желев Тодоров е роден на 17 май 1897 г. в с. Гурково, Балчишко. Той е „кмет професионалист“ – на същата длъжност е бил последователно в с. Лесово, Ямболско, в Созопол и Царево (Василико). Преди да бъде избран за кмет на Несебър, заема тази длъжност в Царево от м. март 1936 г. до 2 януари 1940 г.
На извънредна сесия, състояла се на 18 януари 1940 г. в Несебър, свикана с Постановление №1 от 17 януари 1940 г., Спас Желев Тодоров е избран за кмет.
По това време община Несебър е със съветници: Димитър Саръбеев, Недялко Тодоров, Никола Ламбов, Панайот Стратиев, Атанас Белбатов, Левтер Кудев, Андрей Атанасов – председател на местните кооперации, Коста Иванов – председател на професионалните сдружения, Христо Спиров, Георги Янков, Ясен Костов, Стоян Попов – средищен директор на прогимназията, и д-р Иван Тешанов – участъков лекар. От сесията отсъстват Никола Харизанов, Атанас Делиатанасов и Георги М. Тотев, секретар на общината.
След 9 септември 1944 г. Спас Желев работи в Околийския комитет на БКП като завеждащ стопанската работа и завеждащ отдел към Околийския комитет на ОФ в Царево.

 

Text Box:  СТЕФАН ИВАНОВ ТАНТИЛОВ
Кмет на Несебър
от 1 януари 1943 до 8 септември 1944 г.

Стефан Иванов Тантилов е кмет на Несебър от 1 януари 1943 до 8 септември 1944, когато е заменен със заповед на местния комитет на Отечествения фронт. Сваля го Георги Христов, излязъл от затвора на 9 септември 1944 г., който е избран за председател на ОФ комитета в Несебър.
Вероятно поради тези преломни събития няма запазени документи за дейността на Стефан Тантилов като кмет на Несебър през 1943 – 1944 г.

 


 

ГЕОРГИ ИВАНОВ ХРИСТОВ
Временен кмет на Несебър
от 11 септември 1944 г. до 6 април 1946 г.

Георги Иванов Христов е роден в Поморие през 1884 г. в семейството на чиновник в Земеделската каса. Завършва третокласно училище в Поморие и учи в Сливенската гимназия.
Със заповед на местния комитет на Отечествения фронт с председател Георги Христов от 11 септември 1944 г. Георги Христов е назначен за кмет на мястото на дотогавашния
кмет Стефан Тантилов. Като временно изпълняващ длъжността кмет Георги Иванов Христов провежда успешно мобилизацията и преустановява разграбването на общинската мера.
По негово време е изработен нов план за благоустрояването на Несебър. След национализацията е назначен за директор на циглената фабрика в с. Оризаре.
Умира на 23 май 1968 г.

 

 

 

ХРИСТО РУСЕВ МИНКОВ
Кмет на Временната градска общинска управа – Несебър
от 5 ноември 1947 г. до 1 октомври 1948 г.

Христо Русев Минков е роден на 22 декември 1889 г. в с. Шипка, Казанлъшко. Баща му е едър земевладелец и търговец, който търгува във Виена. Христо Минков завършва Държавното педагогическо училище в Казанлък.
През 1911 г. постъпва на работа като учител в с. Раковсково, Анхиалско (Поморийско). Той е първият учител в селото и открива училището с впечатляваща тържественост.
През м. септември 1912 г. Христо Минков е мобилизиран на фронтовете на Балканската война като войник на действаща служба в 23 пехотен Шипченски полк. Взема участие в обсадата и падането на Одрин. Участва в Междусъюзническата и Първата световна война.
През 1940 г. Христо Минков става председател на Управителния съвет на „Обществото на кавалерите на Ордена за храброст“ – клон Несебър. По убеждение широк социалист,
по-късно той е избиран за член на ръководството на Отечествения фронт.
От 5 ноември 1947 г. Христо Минков е кмет на Несебър. Заседанието, проведено на 5 ноември 1947 г., започва с доклада му, очертаващ неговата програма. Правят впечатление конкретността и прагматичността на програмата.
Като курортен град с голямо историческо значение, Несебър вече е посещаван от туристи, художници и чужденци. Ето защо в програмата си кметът предвижда и построяване на първия общински хотел. По времето на неговото кметуване е завършено строителството на Почивната станция на свещениците в Несебър.

 


 

ЯНАКИ ДОСЕВ ПОПОВ
Председател на Градския народен съвет – Несебър
от 11 ноември 1948 г. до 29 май 1949 г.
и от 29 май 1949 г. до 30 септември 1949 г.

Янаки Досев Попов е роден на 21 февруари 1921 г. в с. Дикилиташ, Дедеагачко – Западна Тракия. Родителите му са тракийци, потърсили убежище в България. Янаки Попов завършва основно образование в Несебър/Месемврия. Започва работа като общ работник, като е активен член на организацията на РМС в града. От м. януари 1945 г. до 17 януари 1948 г. работи по подръжка на електрическата мрежа, проверител и инкасатор на електромерите в Несебър. В периода от 1 юли 1948 г. до 10 ноември 1948 г. е управител (директор) на първото обособено на собствена сметка общинско стопанско предприятие „Прогрес“.
От 11 ноември 1948 г. е Председател на Градския народен съвет в Несебър. Седем месеца по-късно, на 29 май 1949 г., в заседание за избор на нов Градски народен съвет, Янаки Попов е преизбран.
От 18 октомври 1949 г. до 31 юли 1951 г. Янаки Попов е директор на конопочукачната фабрика в Несебър, а от 1 август 1951 г. до 4 април 1952 г. е председател на РКС – Поморие.
През следващите години работи като главен технолог на Хлебозавода и партиен секретар на КК „Балкантурист“ – Слънчев бряг, а от 1973 г. до 1976 г. е домакин на ресторант „Лотос“.
Янаки Попов умира на 20 март 1976 г.

 

 

 

ФАНА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Председател на ИК на Градския народен съвет – Несебър
от 30 септември 1949 г. до 10 декември 1952 г.

Фана Георгиева Иванова е родена на 12 ноември 1895 г. в гр. Карнобат, Бургаска област. Завършва основно училище в родния град. През 1914 г. е приета в младежката партийна организация, а от 1919 г. е член на БКП. През 1921 г. със семейството си се изселва от Карнобат и се установява в Несебър, където се включва в партийната група. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923), като укрива оръжие и нелегална поща.
След 9 септември 1944 г. Фана Иванова организира женски дружества в Несебър и района. Председател е на Градския комитет на жените и член на партийното бюро на ГК на БКП (1944 – 1962); съветник, член на Изпълнителния комитет на ГНС и председател на Постоянната комисия по здравеопазване.
На заседание, проведено на 29 септември 1949 г., председателят на ИК на ГНС – Несебър Янаки Досев Попов е свален от длъжност и на негово място е поставена Фана Иванова. На този пост тя остава до 10 декември 1952г. На Фана Георгиева са присъдени следните отличия: ордени „30 години от победата над фашистка Германия“ – 1975, и „40 години Септемврийско въстание“, 1963. С Указ 1585 от 21 април 1982 г. тя е удостоена с юбилеен медал „100 години от рождението на Георги Димитров“, а през 1969 г. – с юбилеен медал „25 години народна власт“. Получава също почетна значка от Националния съвет (НС) на ОФ, членска карта №1 на Български женски народен съюз и др.
Първата жена кмет на Несебър Фана Георгиева умира на 26 юли 1983 г. в Несебър.

 

 

КРЪСТЮ РУСЕВ РУСЕВ
Председател на ИК на Градския народен съвет -– Несебър
от 23 декември 1953 г. до 10 април 1959 г.

Кръстю Русев Русев е роден на 15 март 1913 г. в с. Геркарци, днешна гръцка Македония. През 1925 г. идва с баща си в България и се заселват в Месемврия. Останал сирак, той е отгледан от вуйчо си. Основно образование завършва с пълно отличие, но поради бедност прекъсва учението си и чиракува в различни работилници.
Не разполагаме с данни за живота, политическите нагласи и обществените изяви на Кръстю Русев през следващите две бурни десетилетия. Но през 1953 г. той е избран за председател на Изпълнителния комитет (ИК) на Градския народен съвет (ГНС) – Несебър. През този период влага много усилия в развитието на риболовната база.
Когато се приема Постановлението на Министерския съвет (18.VII.1956 г.) с което Несебър се обявява за град-музей, археологически, архитектурен резерват и курорт от национално и международно значение, Кръстю Русев е председател на Изпълкома на ГНС.
От 1959 г. до 1962 г. е заместник-председател на Градския общински народен съвет (ГОНС). С решителната му подкрепа през 1956 г. в църквата „Св. Иван“ се открива първата музейна сбирка – „Несебър през вековете“. Макар съвсем скромна, тя дълги години изпълнява роля на археологически музей и е посещавана от авторитетни световни специалисти, видни личности, чужденци и туристи. Сбирката е съставена по тематичен план, разработен от проф. Иван Гълъбов – директор на Археологическия музей в Бургас (1951 – 1957), известен археолог и езиковед, бъдещ професор и директор на Института по славистика в Залцбург. Художествено-пространственото оформление на сбирката е дело на доц. Васил Стоянов – един от основоположниците на дизайна в България.
След завършване на мандата си Кръстю Русев е председател на местния съвет на Професионалните съюзи; от 1963 – директор на СП „Градска търговия“ в Несебър и началник отдел „Комунално-битова дейност“ в „Балкантурист“ – Слънчев бряг, където се пенсионира.
Кръстю Русев умира през 1995 г. в Несебър.

 


 

АЛЕКСАНДЪР ДОНЧЕВ СТОИЛОВ
Председател на ИК на Градския народен съвет – Несебър
от 10 април 1959 г. до 6 март 1962 г.

Александър Дончев Стоилов е роден на 11 септември 1921 г. в с. Будилци, Санданска околия. Основно образование завършва в родното си село, средно – в Петричката гимназия. От 1938 г. е член на РМС. Разпространява ремсистка литература, организира просветни събрания, събира помощи за политзатворници и концлагеристи, за което е изключен от гимназията.
От 10 април 1959 г. до 6 март 1962 г. е председател на Изпълнителния комитет на Градския общински народен съвет – Несебър.
Само за три години той успява да осъществи добър управленски старт на новия общински център Несебър и да постигне висока степен в реализацията на своите замисли, допринесли за развитието на една оригинална по характера си, но и трудна община – град музей и курорт с национално и международно значение.
От 1962 г. Александър Дончев работи в Окръжния народен съвет – Бургас, отдел Организационен.
Умира на 5 февруари 1988 г. в гр. Поморие.

 

 

 

 

ВАСИЛ КИРОВ ДИМИТРОВ
Председател на ИК на Градския Общински народен съвет – Несебър
от 6 март 1962 г. до 3 март 1966 г. и
Председател на Общинския народен съвет – Несебър
от 15 юни 1981 г. до 1 октомври 1990 г.
Почетен гражданин на Община Несебър (от 2005)

Васил Киров Димитров е роден на 9 октомври 1933 г. в с. Горица, Бургаско, в семейството на занаятчия. Израства в село Гюльовца, Бургаско. Основно образование получава в с. Оризаре, Бургаско, средно в град Поморие. Завършва СУ „Климент Охридски“, специалност философия през 1965 г. Учителства в с. Гюльовца две години.
Работи в Околийския народен съвет – Поморие (1957), в Околийския комитет на ДКМС – Поморие (1958), в Общинския комитет на ДКМС – Несебър (1959 – 1960); с няколко
прекъсвания заема общо 16 години (1961 – 1981) ръководни политически и административни постове като Секретар и Първи секретар на Общинския комитет на БКП в Несебър. В община Несебър близо 14 години е Председател на Градския Общински народен съвет (ГОНС) – Несебър (1962 – 1966) и Председател на Общинския народен съвет (1981 – 1990).
След обществено-политическите промени през 1989г. и организираната „Кръгла маса“ на основните политически сили, взетите решения стават задължителни за всички органи на властта в страната. По тази причина на 1.10.1990 г. четвъртият мандат на Васил Киров е прекъснат. Провеждат се избори, след които новоизбраният Общински съвет и предложената от него визия за града чувствително изместват и променят управленските акценти в духа на новото време.
За трудовата си дейност Васил Киров е награждаван с орден „Червено знаме на труда“ и „Отличник на Комитета за култура“.
През 2005 г. е провъзгласен за Почетен гражданин на Несебър и общината.

 

 

ПЕНЬО АПОСТОЛОВ ПОПОВ
Председател на Общинския народен съвет – Несебър
от 4 март 1966 г. до 5 юни 1976 г.

Пеньо Апостолов Попов е роден на 17 ноември 1931 г. в гр. Несебър в семейство на общински чиновник. Първороден внук e на Пеньо Ангелов Попов, един от първите следосвобожденски кметове на Месемврия. Основно училище учи в Несебър, гимназия – във Варна и Поморие. Завършва Учителския институт в Бургас и учителства почти десет години.
След общинските избори през 1966 г. е избран за съветник и Председател на Общинския съвет – Несебър. „Престоят“ на Пеньо Апостолов в общината е малко повече от десет години – един от най продължителните несебърски кметски мандати.
След изтичането на последния Апостолов е назначен за директор на транспорта в курортен комплекс „Слънчев бряг“ (до 1988), през следващите три години работи в Туристическо предприятие „Месембрия“ и в курортен комплекс „Елените“, като успоредно е зам.-директор на българо-гръцкото туристическо дружество „Орос Атос“ със седалище в Иерисос, Солунско, на Халкидики. След пенсионирането си през 1991 г. продължава да работи в туристическия бизнес.
Пеньо Апостолов допринася, заедно със следващите кметове, през 1983 г. Несебър да бъде вписан в списъците на ЮНЕСКО, като град музей, археологически и архитектурен
резерват и природна даденост от световно значение. За приносите му в развитието на град Несебър и общината, Общинският съвет в Несебър го удостоява през 2005 г. с високото звание „Почетен гражданин на Несебър“

 

 

 

ГРИГОР ПЕТРОВ ХАРИЗАНОВ
Председател на ИК на Общински народен съвет – Несебър
от 5 юни 1976 г. до 25 февруари 1977 г.

Григор Петров Харизанов е роден на 19.03.1939 г. в гр. Несебър. Основно образование завършва в училище „Любен Каравелов“ в Несебър, средно – в Минния техникум в Бургас. През 1958 г. завършва ВМЕИ „Ленин“ – София, специалност „Електроснабдяване на промишлени предприятия“. Работи в Държавно стопанско предприятие (ДСП) „Балкантурист“ – курортен комплекс „Слънчев бряг“ от самото му създаване – най-напред като електротехник, след това като електроинженер и директор на дирекция „Капитално строителство, модернизация и поддръжка“. Изявява се като един от най-компетентните ръководители и специалисти по изграждане и поддържане на инфраструктурата на курортния комплекс.
Тези качества дават основание той да бъде издигнат през 1976 г. за Председател на ИК на Общинския народен съвет – Несебър, макар кметуването му да продължава само девет месеца.
През 1977 г. отново е назначен за директор на „Балкантурист – Слънчев бряг“. Макар това преместване да подсилва осъзнаването на неговата полезност за функционирането
на големия туристически комплекс, то подценява значението му за развитието на града и общината. Две години по-късно е отново в Общинския народен съвет – Несебър, където от 1979 до 1981 г. е заместник-председател по строителството.
Въпреки краткия период на работа в системата на народните съвети той оставя забележима следа в историята на председателите и кметовете на Несебър със своя професионализъм и предприемчивост.

 

 

ГЕНЧО ИВАНОВ АЛАГЕНОВ
Председател на ИК на Общинския народен съвет – Несебър
от 25 февруари 1977 г. до 15 юни 1981 г.

Генчо Иванов Алагенов е роден на 23 август 1927 г. в с. Средногорово, община Казанлък. Завършва средното си образование през 1946 г. в Казанлък. През 1952 г. завършва Агрономическия факултет на Софийския университет. От средата на 1952 г. работи по разпределение като главен агроном в Машинно-тракторната станция (МТС) – гр. Каблешково. След отбиване на военната си служба, през 1954 г. остава на работа в Несебър – в началото като участъков агроном, след това като главен агроном и председател на Трудово-кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) и Аграрно-промишлена комплекс (АПК). През 1974 г. завършва задочна аспирантура и защитава звание „кандидат на аграр-икономическите науки“ (дн. доктор).
От 1977 до 1981 г. е председател на ИК на Общинския народен съвет – Несебър, а от 1981 до пенсионирането си през 1987 г. е председател на АПК – Несебър.
Като председател на Общинския народен съвет Алагенов продължава да развива административните възможности и обхват на разширената и самостоятелна Несебърска община. През своя мандат той успешно завършва започнатите преди него големи обекти и начинания. Първият от тях е обновената през 1977 г. сграда на средното училище „Любен Каравелов“. Ценна придобивка за града е и големият търговски център – Супермаркет „Сочи“ в стария град, който е окончателно завършен през 1977 г.
Запомнен е със своята скромност и добро отношение към хората.

Д-р ИВАН ГЕОРГИЕВ ТАШЕВ
Председател на Временната общинска управа – Несебър
от 3 октомври 1990 г. до 29 октомври 1991 г.

Иван Георгиев Ташев е роден на 16 март 1938 г. в Несебър. Основно образование завършва в родния си град, а средно в Бургаската мъжка гимназия „Г. С. Раковски“. През 1956 г. е студент в Софийския университет. Следва една година математика, но се отказва. След редовната военна служба през 1960 г. е приет да следва медицина във Висшия медицински институт във Варна. След завършването си през 1966 г. е лекар в гр. Добрич.
От 3 октомври 1990 г. е председател на Временната общинска управа – Несебър. Като първи кмет след демократичните промени през 1989 година се стреми да налага спокойствие в политическия и обществения живот. През м. октомври 1991 г. се връща на работа в Окръжния онкологичен диспансер – Бургас. Признат е за един от най-добрите цитолози в страната. Незаменимата му и всеотдайна дейност в помощ на хората му дава сили да работи в Бургаския онкодиспансер до деня на своята смърт.

 


 

СТРАХИЛ НИКОЛОВ ЛАМБОВ
Кмет на Несебър
от 29 октомври 1991 г. до 12 ноември 1993 г.

Страхил Николов Ламбов е роден на 9 април 1934 г. в град Несебър. Основното си образование завършва в училище „Любен Каравелов“ – Несебър. Завършва мъжката гимназия „Георги С. Раковски“ в град Бургас и Учителския институт в Бургас – специалности „Български език и литература“ и „Изобразително изкуство“. Работи в училище „Любен Каравелов“ в Несебър като учител по български език, литература и изобразително изкуство.
Страхил Ламбов е първият демократично избран кмет на Несебър през 1991 г. с категорично мнозинство.
Кметският „престой“ на Ламбов в общинската управа на Несебър е две години. По здравословни причини и поради непрекъснатия натиск за компромиси в разрез с неговите морални ценности през 1993 г. той подава оставка.
Напуска кметския стол, дълбоко уважаван от несебърската
общественост.

 

 

 

АНДРЕЙ ТЕЛЕМАХОВ САРИЕВ
Кмет на Несебър
от 30 ноември 1993 г. до 12 ноември 1995 г.
почетен гражданин на Несебър ( 2007)

Андрей Телемахов Сариев е роден на 27 юли 1932 г. в Поморие, в семейството на богат солопроизводител – Телемах Андреев Сариев и Анна Георгиева Сариева. Началното, основното и средното си образование получава в родния град, завършвайки гимназия през 1950 г. Кандидатства в Държавната политехника в София, но Околийският съвет – Поморие не подписва необходимия му за кандидатстване документ. За една учебна година е волнонаемен учител в с. Раковсково, Поморийска околия, а през следващите две години – касиер в „Нармаг“, Поморие. Получавайки дългоочаквания „формуляр“, той кандидатства през 1952 г. и е приет в Държавната политехника – София. Но тъй като част от нея е прехвърлена в новооснования Висш институт по машиностроене, механизация и електрификация на селското стопанство (ВИММЕХСС) – Русе, А. Сариев продължава следването си там.
На 9 юли 1971 г. е избран за зам.-председател на Общинския съвет – Несебър, отговарящ за строителството, туризма, просветата и търговията. В общината инж. Сариев работи до пролетта на 1979 г., после се връща в Аграрно-промишлен комплекс (АПК) – Несебър като главен инженер.
На 30.11.1993 г. се кандидатира за кмет на Несебър, като кандидат от БЗНС. Спечелва изборите и почти до края на 1995 г. е кмет на Община Несебър.
През 2007 г. инж. Андрей Сариев е удостоен със званието почетен гражданин на Несебър и общината.
Умира на 11.11.2011 г.

 


 

ЖИВКО БОТЕВ ГЕОРГИЕВ
Кмет на Несебър
от 12 ноември 1995 до 23 юли 1997 г.

Живко Ботев Георгиев е роден на 10 юни 1945 г. в гр. Севлиево. Завършва средно образование в Руската езикова гимназия в Пловдив, а през 1969 г. – Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Руска и българска филология“.
През същата година по разпределение става учител в Средно професионално техническо училище (СПТУ) по туризъм в Слънчев бряг. През 1974 г. е назначен за директор на училище „Любен Каравелов“ в Несебър. В периода 1979 – 1983 г. работи в Туристически комплекс (ТК) „Балкантурист“ – Слънчев бряг, от 1983 г. до 1991 г. е секретар на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – Несебър, а от 1991 г. до 1995 г. е началник управление „Образование и култура“ към Община Несебър.
През 1995 г. Живко Ботев е избран за кмет на Община Несебър. От 1997 г. е началник отдел „Образование“ към Община Несебър.
Със своите принципни позиции Живко Ботев дава пример, който други кметове не успяват да следват.
Умира внезапно в Несебър на 17.01.2011 г.

 

 

 

 

СТОЯН ПЕТРОВ ГОЛЕВ
Временно изпълняващ длъжността „Кмет“ на Несебър
от 23 юли 1997 г. до 19 декември 1997 г. и
Председател на Общинския съвет - Несебър
от м. януари до м. октомври 1999 г.

Стоян Петров Голев е роден на 31 октомври 1959 г. в Несебър. Основно образование завършва в Равда и Несебър. През 1978 г. завършва Икономическия техникум „Начо Иванов“ в Бургас.
След касиране на изборите в Несебър от 23 юли 1997 г. до 19 декември 1997 г. е временно изпълняващ длъжността „кмет“. От м. януари до м. октомври 1999 г. Голев е председател на Общинския съвет – Несебър. След изтичане на мандата се занимава с частен бизнес.
Стоян Голев е избиран два мандата за общински съветник. Той е дългогодишен председател на читалището в с. Равда. Член е на Демократическата партия.

 


 

ЯНАКИ СТОЯНОВ ИВАНОВ
Кмет на Несебър
от 30 януари 1998 г. до 26 октомври 1999 г.

Янаки Стоянов Иванов е роден на 1 септември 1947 г. в с. Баня, община Несебър. Основно образование завършва в гр. Обзор, а средно – в Техникума по минно дело в Бургас. Висшето си образование завършва във Висшия институт за физическо възпитание и спорт (ВИФ) – София през 1971 г. От 1973 до 1975 г. работи като началник отдел в Дружество за физическа култура и спорт (ДФС) „Черноморец“ – Несебър, от 1975 до 1984 г. е старши треньор по борба в свободен стил – мъже в ДФС „Черноморец“ – Бургас. От 1985 до 1990г. е зам.-председател и от 1990 до края на 1993 г. – председател на ДФС „Слънчев бряг“ – Несебър.
През м. януари 1998 г. е избран за кмет на Община Несебър и остава такъв до м. октомври 1999 г.
На посещение в Несебър на 28.05.1999 г. идва президентът на Гърция Константинос Стефанопулос, посрещнат от кмета Янаки Стоянов. Гръцката делегация посещава Археологическия музей, църквите музеи „Свети Стефан“ и „Иван Неосветени“.
На 8 октомври 1999 г., Несебър е посетен и от Н. В. Беатрикс, кралица на Холандия, придружавана от българския президент Петър Стоянов и съпругата му Антонина Стоянова.

 

 

 

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ ТРИФОНОВ
Кмет на Несебър
от 2 ноември 1999 г. до октомври 2003 г.
от октомври 2003 г. до 12 март 2007 г.
почетен гражданин на Несебър (2006)

Николай Стоянов Трифонов е роден на 22 септември 1955 г. в гр. Несебър. Възпитаник е на ОУ „Любен Каравелов“ и Търговската гимназия в Бургас. Дипломира се във Висшия институт за народно стопанство (ВИНС), Варна, специализира „Управление на дейностите в извънпроизводствената сфера и териториалните общности“ във ВИИ „Карл Маркс“, завършва и тригодишен Висш икономически курс в АОНСУ – София. През 1980 – 1981 г. работи като стоковед „валутна търговия“ в Туристически комплекс (ТК) “Слънчев бряг“, през 1981 – 1982 е началник отдел „Планиране“ в Общински съвет – Несебър, 1983 – 1984 – секретар на партийния комитет на БКП в Слънчев бряг; 1984 – директор в ТК „Слънчев бряг“; 1986 – 1989 – секретар по организационните въпроси в Общински комитет на БКП, 1989 – 1990 – председател на БСП в Несебър; 1990 – 1999 г. е в частния туристически бизнес.
В два последователни мандата – от ноември 1999 г. до март 2007г. е избиран за независим кмет на Несебър. По същото време е председател на Икономическата комисия на Сдружението на общините в Р България (СОРБ) и член на Управителния му съвет.
Във връзка с предстоящото приемане на България в ЕС, през 2002 г. българският президент Георги Първанов посещава Несебър заедно с Дипломатическия корпус. Това посещение се приема и като признание за успехите на Несебър в приобщаването му към Европейския съюз и глобалния свят.
По искане на Дирекция „Човешки ресурси“ към Министерството на външните работи на Р България, Общинската избирателна комисия (ОИК) прекратява от 12.03.2007 г. мандата на Николай Трифонов във връзка с назначаването и дългосрочното му командироване в Дипломатическото представителство на Р България в Украйна.
От 2007 до 2010 г. е консул в Генералното консулство на Р България в Одеса и съветник по въпросите на икономическото сътрудничество на страните от Черноморския регион в Посолството на Р България в Киев.
През 2011 г. Николай Трифонов се кандидатира за кмет на Община Несебър, но гражданите правят своя избор за друг кандидат – Николай Димитров.

 

 

 

 

МАГДАЛЕНА ХРИСТОВА МАНДУЛЕВА
Кмет на Несебър
от 12 март 2007 г. до 8 ноември 2007 г.

Магдалена Христова Мандулева е родена на 3 декември 1959 г. в Несебър. Основно образование завършва в с. Равда, средно – в Природо-математическата гимназия в Бургас, висше – във Висшия лесотехнически институт (ВЛТИ) – София, специалност „инженер по горско стопанство“. Започва трудовата си кариера през 1982 г. в Държавно ловно стопанство „Слънчев бряг“ – Несебър като лесничей. От 1986 г. е началник отдел „Труд и работна заплата“ (ТРЗ), от 1999 до 2007 г. – директор на Държавно лесничейство Несебър. През 1990 г. завършва Институт за следдипломна квалификация в УНСС – София с квалификация „специалист по труда“.
След прекратяване мандата на дотогавашния кмет на общината – Николай Трифонов, Магдалена Мандулева е избрана на 10.03.2007 г. за кмет на Несебър до провеждането на редовни местни избори и с ангажимент да довърши започнатото от редовно избрания кмет.
След неуспешен балотаж на изборите през 2007 г. Мандулева се завръща на работа по специалността – от края на 2007 до 2009 г. е технолог, впоследствие директор на Държавно ловно стопанство – Несебър; от 2010 до края на 2016 г. е директор в Общинско предприятие „Управление на общински гори, селско и горско стопанство“ (ОП „УОГСГС“); от края на 2016 г. е директор на ОП „УОГСГС“ в Община Несебър –
длъжност, която заема и сега.

 

 


 

НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ДИМИТРОВ
Кмет на Несебър в три поредни мандата
от 8 ноември 2007

Николай Кирилов Димитров е роден на 11 май 1965 г. в Айтос. Начално образование получава в училище „Любен Каравелов“ в Несебър, средно – в Техникума по индустриална химия в Бургас, полувисше – в Института по международен туризъм – Бургас и висше – в Бургаския свободен университет (БСУ), специалност „Икономика и управление на туризма“. Защитава три магистърски степени: „Публична и териториална администрация“ и „Международна политика и сигурност“ във Варненския свободен университет, и „Екология и опазване на околната среда“ в университета „Проф. д-р Асен Златаров“– Бургас. Работи в сферата на туризма в Несебър. Между 1997 и 2000 г. е президент на ФК „Слънчев бряг“; в периода 2009 – 2013 г. е член на Изпълкома на БФС; от 1998 до 2007 г. е общински съветник. Владее немски, английски, руски и чешки език.
Николай Димитров е кмет на несебърската община за трети пореден мандат – заема длъжността от 2007 г., когато е избран като независим кандидат. Той е най-дългогодишният градоначалник в историята на Несебър, избиран с последователни мандати. Определя себе си като мениджър, а не като политик. В работата си се ръководи от принципите на управленска приемственост, работа в екип, индивидуален подход към всеки гражданин и мениджърски подход към решаване на проблемите с оглед на обществения интерес.
През годините на своето успешно кметуване Николай Димитров остава верен на своето управленско кредо. То е защитено в словото му по повод 55 години от обявяване на административната самостоятелност на Несебърската Община: „Най-важният и основен принцип, който следвам, е приемствеността. Всичко, което е добро за общината, го доразвиваме и продължаваме. Наясно съм, че с един кметски мандат не започва развитието на дадена община. Един кметски мандат е само малка част – тухла в стената, камък в основите на община и град. Затова всичко добро и позитивно направено от нашите предшественици го надграждаме и доразвиваме. Това е основен принцип в моето управление“.
Една равносметка, направена с отговорност пред миналото и с ясен поглед към бъдещето на хилядолетния Несебър.





КМЕТОВЕ И ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ГРАДСКИЯ И ОБЩИНСКИЯ СЪВЕТ НА НЕСЕБЪР/МЕСЕМВРИЯ ПО МАНДАТИ

Text Box:  1. КЛЯНТИС КОМНИНОС
Първи кмет на Месемврия
след Освобождението 1878

 

 

Text Box:  2. САВА БАЛАСОВ
Кмет на Месемврия

 

 

Text Box:  3. ДИМОС САВА БАЛАСОВ
Кмет на Месемврия

 

 

Text Box:  4. ГЕОРГИ БАЛАСОВ
Кмет на Месемврия

 

 

Text Box:  5. ПЕНЬО АНГЕЛОВ ПОПОВ
Кмет на Месемврия

 

 

Text Box:  6. ДОБРИ САВОВ ДАСКАЛОВ (Даскала)
Кмет на Месемврия

 

 

Text Box:  7. ЯНАКО НИКОЛОВ ЯНУЛОВ
Кмет на Месемврия 1906
и от 4 януари 1911 до 4 юни 1911

 

 

Text Box:  8. КОНСТАНТИНОС Д. МАРГАРИДИ
Кмет на Месемврия 1910

 

 

Text Box:  9. ДИМИТЪР САВЛАКИЕВ
Кмет на Месемврия
от 4 юни 1911 до 8 юни 1914
от 20 януари 1920 до 20 март 1922
и от 24 март 1922 до 30 август 1924

 

Text Box:  10. ГЕОРГИ ИВАНОВ КУРТЕВИЧ
Кмет на Месемврия
от 8 юни 1914 до м. декември 1917
11. АТАНАС КИРЯЗОВ ПЕТРОВ
Кмет на Месемврия
от 5 януари 1918 до 30 март 1919

Text Box:  12. ГЕОРГИ ИВАНОВ РАШКОВ
Председател на Тричленна комисия – Месемврия
от 30 март 1919 до 20 януари 1920

 

 

Text Box:  13. СКУЛИ СТЕФАНОВ
Кмет на Месемврия
от 20 март 1922 до 16 март 1923

 

 

Text Box:  14. ЯНИ КИЛАНДИНОВ
Изпълняващ длъжността Кмет на Месемврия
от 2 септември 1924 до 5 октомври 1924

 

 

Text Box:  15. АНАСТАС НИКОЛОВ ЯНУЛОВ
Изпълняващ длъжността Кмет на Месемврия
от 5 октомври 1924 до 12 декември 1924

 

 

Text Box:  16. АТАНАС ХРИСТОВ СТОЕВ
Председател на Тричленна комисия – Месемврия
от 12 декември 1924 до 1925

 

 

Text Box:  17. КОСТАДИН СИМЕОНОВ ВЪЛЧАНОВ
Кмет на Месемврия
от 1925 до 8 март 1926

 

 

Text Box:  18. МАРИН ПЕТРОВ МАЖДРАКОВ
Кмет на Месемврия
от 8 март 1926 до 14 април 1928

 

 

Text Box:  19. ДИМИТЪР ИВАНОВ ЗАНЕШЕВ
Председател на Тричленна комисия – Месемврия
от 14 април 1928 до 25 май 1928

 

 

Text Box:  20. АНТОН АТАНАСОВ ПОПОВ
Кмет на Месемврия
от 25 май 1928 до 3 декември 1929
от 12 май 1931 до 7 юни 1932
и от м. юни 1934 до 20 ноември 1934

 

Text Box:  21. ГРИГОР ХРИСТОВ УЗУНОВ
Председател на Тричленна комисия – Месемврия
от 3 декември 1929 до 14 февруари 1930

 

 

Text Box:  22. ТОМА ДИМИТРОВ ХРИСТОВ (Мицангов)
Кмет на Месемврия
от 14 февруари 1930 г. до 12 май 1931 г.
от 7 юни 1932 г. – м.май 1934 г.
и от 6 април 1946 г. до 5 ноември 1947 г.

 

Text Box:  23. ХРИСТО ИВАНОВ ХАРИЗАНОВ
Председател на Тричленна комисия – Месемврия
от 12 май 1934 до юни 1934

 

 

Text Box:  24. ХРИСТО АТАНАСОВ ХРИСТОВ
Кмет на Несебър
от 20 ноември 1934 до 15 юли 1936

 

 

Text Box:  25. АНГЕЛ ИЛИЕВ ИКОНОМОВ
Кмет на Несебър
от 15 юли 1936 до 24 май 1937

 

 

Text Box:  26. ГЕОРГИ ДИМИТРОВ КАСАБОВ
Кмет на Несебър
от 24 май 1937 до 21 декември 1939

 

 

Text Box:  27. СПАС ЖЕЛЕВ ТОДОРОВ
Кмет на Несебър
от 17 януари 1940 до 31 декември 1942

 

 

Text Box:  28. СТЕФАН ИВАНОВ ТАНТИЛОВ
Кмет на Несебър
от 1 януари 1943 до 8 септември 1944

 

 

Text Box:  29. ГЕОРГИ ИВАНОВ ХРИСТОВ
Временен кмет, Председател на комитета при ОФ – Несебър
от 11 септември 1944 до 6 април 1946

 

 

Text Box:  30. ХРИСТО РУСЕВ МИНКОВ
Кмет на Временна градска общинска управа – Несебър
от 5 ноември 1947 до 1 октомври 1948

 

 

Text Box:  31. ЯНАКИ ДОСЕВ ПОПОВ
Председател на Временна градска общинска управа – Несебър
от 11 ноември 1948 до 30 септември 1949

 

 

Text Box:  32. ФАНА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА
Председател на ИК на Градски народен съвет – Несебър
от 30 септември 1949 до 10 декември 1952

 

 

Text Box:  33. КРЪСТЮ РУСЕВ РУСЕВ
Председател на ИК на Градски народен съвет – Несебър
от 23 декември 1953 до 10 април 1959

 

 

Text Box:  34. АЛЕКСАНДЪР ДОНЧЕВ СТОИЛОВ
Председател на ИК на Градски народен съвет – Несебър
от 10 април 1959 до 6 март 1962

 

 

Text Box:  35. ВАСИЛ КИРОВ ДИМИТРОВ
Председател на ИК на Градски народен съвет – Несебър
от 6 март 1962 до 3 март 1966
и Председател на Общински народен съвет – Несебър
от 15 юни 1981 до 1 октомври 1990
Почетен гражданин на Община Несебър – 2005

 

Text Box:  36. ПЕНЬО АПОСТОЛОВ ПОПОВ
Председател на Общински народен съвет – Несебър
от 4 март 1966 до 5 юни 1976

 

 

Text Box:  37. ГРИГОР ПЕТРОВ ХАРИЗАНОВ
Председател на ИК на Общински народен съвет – Несебър
от 5 юни 1976 до 25 февруари 1977

 

 

Text Box:  38. ГЕНЧО ИВАНОВ АЛАГЕНОВ
Председател на ИК на Общински народен съвет – Несебър
от 25 февруари 1977 до 15 юни 1981

 

 

Text Box:  39. Д-р ИВАН ГЕОРГИЕВ ТАШЕВ
Председател на Временна общинска управа – Несебър
от 3 октомври 1990 до 29 октомври 1991

 

 

Text Box:  40. СТРАХИЛ НИКОЛОВ ЛАМБОВ
Кмет на Несебър
от 29 октомври 1991 до 12 ноември 1993

 

 

Text Box:  41. Инж. АНДРЕЙ ТЕЛЕМАХОВ САРИЕВ
Кмет на Несебър
от 30 ноември 1993 до 12 ноември 1995

 

 

Text Box:  42. ЖИВКО БОТЕВ ГЕОРГИЕВ
Кмет на Несебър
от 12 ноември 1995 до 23 юли 1997

 

 

Text Box:  43. СТОЯН ПЕТРОВ ГОЛЕВ
Временно изпълняващ длъжността „Кмет“ на Несебър
от 23 юли 1997 до 19 декември 1997

 

 

Text Box:  44. ЯНАКИ СТОЯНОВ ИВАНОВ
Кмет на Несебър
от 30 януари 1998 до 26 октомври 1999

 

 

Text Box:  45. НИКОЛАЙ СТОЯНОВ ТРИФОНОВ
Кмет на Несебър
от 2 ноември 1999 до 12 март 2007

 

 

Text Box:  46. Инж. МАГДАЛЕНА ХРИСТОВА МАНДУЛЕВА
Кмет на Несебър
от 12 март 2007 до 8 ноември 2007

 

 

Text Box:  47. НИКОЛАЙ КИРИЛОВ ДИМИТРОВ
Кмет на Несебър
от 8 ноември 2007 до днес